Хаос и ред или принципът на дозираната нестабилност

Преди около 30-40 години, един персонаж от филм сподели, че съществуват два вида учени: едните пробиват стени с главите си, а другите подреждат тухлите след тях. Като повечето млади хора и аз мечтаех да бъда революционер, но по-късно осъзнах, че научните революции често произлизат от преосмислянето на вече установеното. Пример за това е смяната на парадигмите. Научното познание се основава на приемствеността – тя е вярата в науката. Това ми хрумва, защото дори най-иновационните идеи черпят вдъхновение от предшествениците ни.

Когато навърших 60 години, започнах да размишлявам какво оставям зад себе си чрез идеите и текстовете си. Темите са разнообразни, но концепциите им свързват различни области. Без значение дали пиша за българския хронотоп или за музиката и психиатрията, винаги опирам до сходни теоретични основи - противоположности като време и пространство или ред и хаос.

В настоящата книга съм включил както непубликувани материали, така и публикувани статии (обработени), които представляват важна част от моята идейна история и интереси. Не съм добавял текстове с дидактичен или строго клиничен характер. Според мен съвременната психиатрия има нужда именно от широк поглед върху нещата; този подход трябва да бъде междудисциплинарен. Сигурен съм, че ограничаването до собствения кръг ограничава знанието ни; между различните науки няма прегради — само неизследвани територии към които проявявам голям интерес.

Често се връщам назад в познатото поле на изследванията си , но бързо губя интерес; стремежът ми е да взема някого със себе си при завръщането обратно към новаторството . Макар че не винаги успявам лесно в тази задача , когато все пак го постигна , общуването вече става много по-богато .

Текстовете са подобни на деца — веднъж родени получават свой собствен живот и постепенно стават независими . Често забелязвам как читателят възприема текста по начин , който може би не кореспондира напълно с моето виждане ; той открива аспекти , които аз самият мога да пропуснал . Въпреки тъгата у мен обаче , радостното е , че текстовете растат благодарение на мислите на своите читатели.
Георги Попов