Книга Псалтир и българската поезия

Темата на настоящото изследване е наличието на фрагменти от Книга Псалтир в поетичните произведения на Петко Рачов Славейков, Христо Ботев, Стоян Михайловски, Пейо Яворов и Атанас Далчев. Тези автори творят в различни периоди от историята на българската литература, което позволява да се проследи как културното отношение към православното християнство се изменя с времето.

Псалтирът представлява боговдъхновена книга и част от Стария Завет; той съдържа молитви, формулирани по един поетичен начин. В този смисъл Псалтирът може да бъде разглеждан като религиозна поезия. Най-древната форма на поезия всъщност е свързана с религията, а старозаветната еврейска поезия също попада под това определение. Много предсказания на Пророците са представени в стихотворна форма, както и текстове като Книга Еклисиаст или Проповедника, Книга Песен на песните, Книга Йов и Книга Притчи Соломонови.

Като свещено писание със специфична ритмика и метрика – паралелизъм, акростих и други художествени средства – Книга Псалтир изразява религиозния опит чрез древната позната форма на поезията. Изключително важно е фактът, че в псалмите човешката душа общува със Своя Творец посредством тези поетически структури; освен това псалмите служат и за молитви.
Сава Сивриев