Специфика на българското "дисиденство"

Доц. д-р Наталия Христова е преподавател по съвременна политическа история и модерната българска култура в Нов български университет. Тя има дългогодишен опит в Института по история на БАН, където работи в секция "История на България след Втората световна война". Автор е на книгата "Власт и интелигенция. Българският скандал 'Солженицин' 1970-1974" и е написала множество студии и статии относно българското общество и култура през втората половина на ХХ век.

Книгата й "Специфика на българското 'дисидентство'" представлява предизвикателство както към самата нея, така и към специалистите по темата, а също така ангажира читателите с нов поглед върху феномена, наричан неправилно "дисидентство". Според авторката то се възприема като интелектуално противопоставяне, поведенческа норма, метод за влияние върху обществото или морален избор. Изследването не цели да пренапише историята според актуални интереси; напротив – то предлага обективно излагане на позициите и действията на българските интелектуалци през социалистическия период.

Нови документи разкриват допълнителни факти за забранени книги (като "Недостоверен случай" от Емил Манов, "Люти чушки" от Радой Ралин и Борис Димовски, "Лице" от Блага Димитрова) и филми ("Животът си тече тихо", режисиран от Христо Ганев и Бинка Желязкова; "Една жена на 33" от Боян Папазов и Христо Христов). Анализират се механизмите за репресии срещу онези, които са имали смелостта открито да противоречат наложените идеологически догми - сред тях Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Гочо Гочев и Благой Димитров. Като приложения за първи път у нас са публикувани значимото есе на Солженицин “Да не живеем в лъжа” както текстът свързан с чехословашката “Харта 77”.