Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му

Книгата е посветена на 250-годишнината от написването на “История славянобългарска”, но не носи юбилеен характер по своя подход, тематика и интерпретация. Вместо да бъде традиционно монографично изследване, авторът цели да задълбочи разбирането за различни аспекти на делото на Паисий в контекста на неговата реформаторска роля. Първите глави реконструират обстановката, в която Паисий Хилендарски създава своето произведение. Разглеждат се възможности за статута му сред анонимното монашеско общество през XVIII век и взаимодействията с реформатори като препод. Паисий Величковски и Евгений Вулгарис, които са били негови съвременници в Атон. Личността на йеросхим Спиридон Габровски и неговата "История" получава нова интерпретация. Множество текстове анализират прехода от класическите копия на “История славянобългарска” към техните варианти, като десетина преписа (например Болградският, Вторият Самоковски, Бобчевият и др.) са подложени на дълбочинно проучване – много от тях се разглеждат по този начин за пръв път в контекста на паисиезнанието. Изследва се как “История славянобългарска” е била приета в Търновския и Самоковския регион, както и сред българските преселници в Бесарабия и други места. Краят на книгата съдържа раздел, който проследява влиянието на идеите на Паисий върху творчеството на Н. Рилски, В. Априлов, Н. Бозвели и Христо Ботев; те реализират концепцията "без Паисий – по паисиевски", допринасяйки със сложни форми към практиките за литературна приемственост у нас.