Моето време

След Стефан Стамболов, Александър Цанков е може би най-критикованата фигура в съвременната ни история. До 9 септември 1944 г. той се опитва да реагира на атаките срещу него основно чрез публикации в пресата и изказвания в Народното събрание. По-късно, докато е принуден да живее в чужбина, започва да пише мемоари. Един от вариантите им с наименование "България в бурно време" вече е достъпен за българските читатели. В следващото си произведение "Моето време", проф. Цанков не цели да оправдае или защити действията си като политик и държавник, а по-скоро споделя опита си от периода, когато активно участва в обществения живот на България - от началото на XX век до края на Втората световна война. Той отново влиза в спор с идейните си противници и предоставя нова информация както за личния си живот, така и за малко известни аспекти от политическата история на страната ни.