Магията на Поповци

Зная хора, които по време на тоталитарния режим получаваха повече средства от тези, които изкарваха. Аз не бях сред тях, защото работех усърдно и печелех символични суми. В резултат на това платих с моето здраве.

Все още си спомням първия ден в службата ми, когато майка ми ме изпрати с наставлението: „Бъди точна, поставяй високи изисквания към себе си и никога не отказвай възложената работа!“ Тези качества всъщност се свързваха с прусаците. Докато те утвърдиха своето място в историята, аз изгубих моето в институцията, където работех заради проблеми със здравето.

Тогава вярвах, че положителна промяна в живота ми ще подобри състоянието ми. И такава промяна настъпи – получихме покана от леля Либинка, приятелка на мама, да посетим семейството ѝ в махала Поповци близо до Вакарел. Те бяха купили старата кръчма там и я превърнали в лятна къща. С тази фамилия ни свързват три поколения приятелство; Фани и аз сме част от второто поколение. Беше слънчев летен ден и нашият автомобил Трабант - наречен Фюри след едноименния филм за конче - ни отведе до Поповци – една от тридесетината живописни махали около Вакарел, които софиянците шеговито наричаха "Ди Юнайтед Стейтс ъф Уокъръл"...

Берлин. 10 юни 2002 г.