Записки на свинята

Лятото е тук, намираме се в Созопол, но събитията около нас постепенно придобиват апокалиптичен характер. Получаваме само намеци за тях, без конкретни обяснения, в духа на добрите традиции на фантастичната литература. Главната героиня преминава през дезориентация и автоагресия; понякога е цинично отдалечена, а друг път – изключително чувствителна и беззащитна.

„Записки на свинята“ е една от онези книги, които предизвикват разговори: за капаците на шахтите, под които може да се крие всичко. Прочетете я и ще разберете защо.

Ангел Игов

Удоволствието от тази завладяваща фикция е взаимно.

Мартин Христов

Антиутопия?! Или биотопия - нещо живо и реално?! Политически погледнато – това могат да бъдат и двете интерпретации; жанрово обаче – само първата. Интуитивността на авторката заслужава внимание: тя описва почти идентични събития в София и страната още преди началото т.нар „Българска пролет“. Това показва таланта на Ина Вълчанова да улавя обществените настроения и умението й да ги пресъздава – рядкост в съвременната българска литература, която често е повече самодоволна отколкото социално ангажирана. Към тези качества добавям увлекателния сюжет, красивият език и непредвидимите обрати...

Митко Новков

Като редактор в БНР Ина Вълчанова прекарва значителен период от живота си с обработка на чужди текстове. Тя смята себе си основно за читател и с радост избягва във въображаеми светове. По отношение на действителността опитва да запази чувство за хумор.
Нейното голямо учудване идва през 2007 г., когато написва роман.
„Потъването на Созопол” получава номинация в конкурса организиран от фондация „Развитие”, а сценарият по него печели субсидия от НФЦ и в момента се снима филм по него.
„Записки на свинята” представлява антиутопично произведение с опити за окончателно бягство към различно време или място. В книгата присъства нежната надежда за тайни проходи към отвъдното."