Вътрешните дворове

Този роман е посветен на хората, които вече не са сред нас, но техните присъствия продължават да се усещат по улиците – те никога няма да бъдат същите без тях. Той е за приятелите, които заминаха в чужбина, и за факта как сме се дистанцирали един от друг, въпреки че истинската разделеност изглежда невъзможна.

Идеята за написването на този роман ме обременява от известно време. Убедена съм, че нашето съзнание едновременно съдържа както миналото, така и настоящето. Разбрах, че независимо колко далеч ще избягам до нови места, имам нужда да разкажа история за София – за тишината в дворовете между старите сгради, мъглата през декември и онези преживявания, които ни трансформираха. В крайна сметка ние си оставаме все същите: деца от централната част на София, изправени пред интересни времена.