Тя е тъмата. Книга 8 от Хрониките на Черния отряд

Вятърът свири и носи зловещо предчувствие. Мълниите бият и тътенът им е силен. Яростта се проявява над равнината, покрита с блестящ камък. Дори сенките изглеждат уплашени.

В централната част на равнината се издига огромна сива крепост – загадъчна и по-внушителна от всеки записан спомен. Стара кула е рухнала в цепнатината на земята. От сърцето на укреплението идва ужасяващо, дълбоко и бавно туптене – като ударите на сърдечен ритъм в света, разрушаващи спокойствието около тях.

Смъртта представлява вечност. Вечността е символизирана от камък. Камъкът не говори, но помни.

Така започва вторият том за равнината на блестящите камъни, достигнал до нас благодарение на Мърган – хроникьор и летописец на Черния отряд. "Тя е тъмата" описва пътешествието на Отряда към своето минало и Катовара; Наемниците са поставени между армията под Дългата сянка, която ги очаква да бъдат унищожени, а зад гърба им стоят неверни съюзници готови за предателство. Божеството-разрушителка Кина влияе върху развоя на събитията и стремежа си да се завърне обратно. Ловецът на души има свои собствени планове, докато Знахаря вече не споделя тайните си с никого.