Българско зелено. Текстове 1964-2000

Слънцата се появяват на света в съвършенство, подобно на хората. В началото, когато това слънце изгряваше, то блестеше с невероятна чистота и интензивност. С мощен пламък то се издигаше все по-високо и по-високо.

- Отдавна не сме виждали такова слънце!
- Наистина е уникално!
- Ето го! - коментираха хората.
Такава беше речта им и така пишеха.

Но след време слънцето достигна своя връх. Застана там, ясно и сияйно, а след това започна да залязва бавно надолу.

- Още от самото начало това слънце будеше съмнения! - казаха те.
- Какви съмнения?! То просто си беше...
- Не знам дали въобще можеше да бъде наречено слънце.
- Чие ли всъщност е?!?...

И тогава започнаха споровете относно него... Различни мнения за неговата природа, познати ни при залезите.