Събрани страници Т.2: Диарбекир и българите. Фрагменти от историята

**„Диарбекир и българите“**

Веселин Сариев дълго време работи по тази книга, като я преработва, добавя нова информация и открива неизвестни свидетелства. Авторът планира да издаде второ допълнено издание и на въпрос от вестник „Вести“ през 1999 г. относно събраните нови факти, той заявява: „Винаги съм бил ангажиран с това направление; ценя тази книга, а съдбата ми помогна през последните три години да намеря документи, които осветляват още повече българската трагедия“.

Сариев публикува предварителни статии във вестниците „Народна култура“ (1984), „Литературен глас“ (1984), „Литературен фронт“ (1986) и списание „Пламък“ (1990). Книгата му получава значителен успех и тиражът й бързо се разпродава. Има множество рецензии, включително в специализирани исторически публикации. В рецензия за “Исторически преглед” Вера Бонева заключава: "Книгата на В. Сариев 'Диарбекир и българите' предлага убедителен отговор на поставените въпроси за мита за 'българското чистилище'. Тя разглежда механизмите зад образуването и функционирането на българската общност в далечния Анадолски град." Освен това анализира успешно оцеляването при екстремални социални условия според поп Минчовата максима: "Камъкът става по-ценен колкото повече го търкалят". Накрая книгата демонстрира как историята може да бъде написана достоверно, но все пак субективно.

**„Българското време в Света Гора“**

Веселин Сариев бе дълбоко вдъхновен от духовната атмосфера на Света Гора – особено Зографският манастир. Често споделяше преживяванията си от пътуванията до Света Гора, което беше рядко явление през 80-те години. Неговият авторски проект е потвърден чрез няколко публикации (включително такива в пловдивските медии) и ръкописи.

Тук се представя последният завършен вариант на неговото изследване.

**„Скици от Пловдив“**

За Веселин Сариев Пловдив представляваше не само място с дълга история, а истинска съдба – както лична така и творческа. Интересното е обаче, че той няма стихотворения посветени конкретно на Пловдив или други места посещавани по време на многобройните му пътувания - за разлика от много съвременници. Вместо това тези теми намират отражение основно в прозата му.

През последните десетилетия Sариeв активно натрупвал всичко свързано с Пловдив – книги, карти, документи и най-вече стари пощенски картички (тук имахме конкуренции). Организирал е изложби с колекцията си както направил множество публикации относно картичките във пловдивските медии.

**„Към приятелите“**

Тази част обединява разнообразие от текстове написани от Веселин Сариев – плод на личната му привязаност към различни поети и художници посредством диалогичния принцип: започвайки със следсмъртния текст за Добромир Тонев до размисли върху художници прочетени при откриване на изложби или писма до приятели като Иван Теофилов или Румен Жеков.
Основните теми тук са творчество то самостоятелен акт насочено към литературата живописта цветове словесността.

**Интервюта**

Веселин Сариев имаше афинитет към даването на интервюта които често носеха важни обобщения относно личната му творческа траектория плюс оценки за настоящата литература жива живопис сред тях изпъкнала оста голямото проучване проведено под формата анкета Здравко Гълъбова поместена документалната негова работа касаеща новитe плovdivski автори наречена ‘Личнo поле том І’, издателство ‘Жанет 45’ ,2004 година.

Източник: Бележки към том 2 проф.Михаил Неделчев