Дамата с рентгеновите очи

В българската литература, изпълнена с разнообразие от родни цветя, този автор представлява едно декоративно растение - малко странно и ексцентрично, което по-скоро се отглежда в закрити пространства. Неговите ярки и деформирани форми са опасно бодливи. Може би затова художниците често избират кактуси за кориците на неговите избрани творби. В кактуса те откриват удачна метафора и обобщение на собствените си представи. Трябва да спомена, че тази специфична „емблема“ на неговите разкази е вдъхновена от самия писател: той имаше страст към кактусите, които тайничко живееха зад пъстрите корици на юбилейните му книги.

В една своя гротеска Светослав Минков нарича битовата проза „витаминозна“. Неговото капризно въображение рисува пародийна картина: когато четем подобни произведения, в стаята ни расте буйна трева с проблясъци на метличина; чуваме лаят на кучета и мученето на крави; въздухът ухае на прясно мляко; а рафтът с книгите прилича на плет с жълтеещи тикви зад него. Когато погледнем в огледалото, виждаме усмихнато теле.

Ако решим да му отвърнем със същата стилна пародия, можем да определим неговите разкази като „авитаминозни“, тъй като при тяхното четене около нас започват да се появяват апарати, кабели и рентгенови лъчи; фантаскопи и ампули; Чипровският килим става пластмасов, радиаторът – атомен отоплител; а ако погледнем във фотьойла си – ще срещнем стандартната усмивка на робот, очакващ нашето желание.
Симеон Султанов