Българска литература ХХ век

"Каква е причината да представите именно такъв образ на българската литература от двадесети век?

Краткият отговор би бил: „Защото така сме я желали и разбрали!" По-подробният отговор може да се формулира по следния начин:
Имаме възможност за изграждане на значима национална литература, с която да се гордеем. В същото време можем да разглеждаме литературната дейност като развиваща се част от нашия живот, в контекста на човешкия опит. Ние живеем, за да оценим стойността му и да открием смисъла зад него.

Настоящето изследване акцентира върху преживяванията в литературните произведения, а не върху гордостта, основана на утвърдени канони.

Писането на история за литературните явления е предизвикателна задача. Тя винаги е била подложена на належащата необходимост от пълнота при описанието им. Много усилия са вложени в стремежа към цялостен преглед – показването му и радването му стават цел сами по себе си. Съществуваше надежда, че възстановяването до първоначалното (restitutio ad integrum) е реалистично.
Обаче тази надежда вече ни напусна. Дебатите относно „Какво?", „Защо?" и „Как?" могат да станат толкова многобройни, че дори най-упоритият изследовател може лесно да бъде обезсърчен. Има множество примери за амбициозни проекти, които завършват неуспешно - било то поради трудността или несигурността около фактите или различни методологични въпроси.

Определянето какво точно се е случило в българската литература през двадесети век представлява подобен сложен проблем. В количествено отношение този период обхваща безброй автори, хиляди творби и милиони текстови взаимовръзки.
Невъзможно е детайлно описание на всички тези писатели и техните книги – поне не чрез усилията само на един човек сред фрагментарния характер на съвремието ни. Такова грандиозно строителство вероятно би могло да бъде намерено само във фантастичния свят на библиотеките или енциклопедиите у Хорхе Луис Борхес; там всеки автор притежава обширна специализирана библиография с детайлизирани анализи и интерпретации.

В нашия свят ситуацията изглежда иначе. Ерата на огромните литературни истории приключи; даже ако някой реши да започне подобен проект днес, той ще остане просто интересен артефакт от миналото с туристически привлекателности за любители и усърдни литературни археолози.

След като нямаме шанса за постигане пълнотата при описанията си, трябва внимателно да подберем темите си и концептуално гъвкави решения. Изборът предполага компромиси - отказвайки се от много варианти според това какво считаме субективно за важно; но изборът предлага също познавателна перспектива – ограничавайки разнообразието осветлява избраната тема със своя потенциал.

В настоящото прочитане адресираме ограниченията произтичащи от избора си в анализа на българската литература през двадесети век."
Автор: Валери Стефанов