Maxims

Франсоа, херцог на Ларошфуко, дължи своето място в френската литература на моралните си максими и размисловите епиграми, които се отличават с яснота и изтънчена бляскавост. Роден през 1613 година в стара аристократична фамилия, той е представител на късния Ренесанс. След бурна политическа кариера се установява в Париж, където попада в литературната среда около мадмоазел де Сабле. Неговата философия произтича от убеждението, че егоизмът е основата на всички човешки действия. Умелото му формулиране и безпристрастният стил оказват значително влияние върху философите от Просвещението през осемнадесети век.