Пътешествията на Гъливер

Получих сигнал, че трябва да хвърля двете бъчви надолу, но преди всичко предупредиха хората да се отдалечат, извиквайки „Борак мивола". Когато видяха как бъчвите летят във въздуха, те издадоха общ вик „Хекина дегул!". Признавам, че когато малките човечета се движеха по тялото ми, често ме спохождаше желанието да хванах четиридесет или петдесет от тях и да ги запратя на земята. Но си припомнях болката от техните стрели и осъзнавах, че това вероятно не беше най-лошото нещо, което можеха да ми направят. Освен това бях дал обещание (такова бе значението на смиреността ми), така че успях бързо да прогоня тези мисли. Усещах също така задължение към законите на гостоприемството спрямо народа, който щедро ме угощаваше без оглед на разходите. Все пак в ума ми оставаше удивлението относно смелостта на тези дребосъци, които имаха куража да се катерят и разхождат по мен, въпреки факта че ръката ми беше свободна – явно не им правеше впечатление размерът на такова огромно същество като мен…