Ирландски истории

"Ирландски истории" са част от множество учебни литературни програми, където се разглеждат като пример за ранна модерна западна сатира. Те служат и като важен случай при изучаване на концепцията и употребата на аргументиран език. Мотивите на Суифт за написването им били сложни. Той се чувствал изолиран в Ирландия, докато всъщност желаел да бъде в Англия; личният му опит със страданията, причинени от англичаните, засилвал гнева му срещу начина, по който Англия експлоатирала Ирландия. Живял е в колониална Ирландия – зависима политически, военно и икономически от Англия. За английските интереси било удобно статуквото да остане същото - една отслабена Ирландия не можела да представлява заплаха, а мерките за нейното поддържане в това положение носели значителни печалби за английската страна.

Суифт бил разочарован от бездействието на ирландците, които толкова свикнали със ситуацията, че изглеждали неспособни да направят каквито и да било усилия за промяна. Предложенията му към ирландския парламент често били игнорирани въпреки сериозността им и потенциалната възможност те да подобрят положението.

В "Ирландски истории" той използва пародийния стил с чувство на погнуса спрямо собствените си предложения и едновременно критикува както потисниците англичани, така и жертвите ирландецът. Реториката е изключително сложна; тя ни принуждава да приемем или отхвърлим представената идея още в началото. Зад текста стои ядосаният Суифт, който поставя въпрос до двете страни: дали цялата ситуация не е просто въпрос на степен – доколко може един човек – манипулатор или манипулиран – да бъде лишен от човечността си? Политическите памфлети и сатири на Суифт защитавали интересите на неговата църква, класов статус и родина пред все по-разпространяваното схващане за английски колониализъм; това го направило много популярен през последните години от живота му. След смъртта си той станал идолизирон герой у народа și бил признат за лидер нация — роля която макар и ограничено изпълнявал реално."