Ирландски истории

"Ирландски истории" се включват в много учебни литературни програми като пример за ранна модерна западна сатира. Те също се използват като изключетелен пример при запознаване с концепцията и употребата на език, основан на доводи. Мотивите на Суифт да ги напише били сложни. Дълбоко в себе си той се чувствал като изгнаник в Ирландия, докато в същото време предпочитал да бъде в Англия, и личното му усещане за злините, които преживял в ръцете на англичаните, само засилвало яростта, която изпитвал от начина, по който Англия злоупотребявала с Ирландия. Той живял в една Ирландия, която била колония - политически, военно и икономически зависима от Англия. Очевидно било в интерес на Англия да оставя нещата да продължават каквито винаги са били - една слаба Ирландия не би могла да бъде заплаха, а мерките, които я държали слаба, били изключително доходоносни за Англия.
Суифт бил разгневен от пасивността на ирландския народ, който бил дотолкова свикнал със ситуацията, че изглеждал неспособен да направи каквото и да е усилие да я промени. Ирландският парламент отхвърлил голям брой сериозно направени от Суифт предложения, които биха поставили началото на поправяне на съществуващото положение.
"Ирландски истории" са изпълнена с погнуса пародия на собстве-ните сериозно направени предложения на Суифт и едновременно с това яростна присъда, произнесена над експлоататорите англичани и експлоатираните ирландци. Като реторика тя е изключително изтънчена, изискваща от нас едновременно да приемем и отхвърлим поставеното в началото предложение. Зад "Ирландски истории" стои един побеснял и сардоничен Суифт, който пита и двете страни дали цялата работа не е просто въпрос на степенуване; въпрос до каква степен едно човешко създание - манипулатор или манипулиран - може да бъде обезчовечено. Политическите памфлети и сатири на Суифт, в които той защитава интересите на своята църква, класа и страна от онова, което все по-често се възприемало като английски колониализъм, го направили невероятно популярен към края на живота му. Той бил идолизи-ран от хората и след смъртта си се превърнал в национален герой, но най-важното, той бил приеман като водач на нацията, какъвто реално, макар и в по-тесни рамки, наистина бил.