Революция на изток: Един португалец в София

Винаги съм се стремял да разглеждам нещата не само в тяхната концептуална взаимовръзка, която е важна (освен ако не я възприемаме като върховна структура, поглъщаща всичко и отменяща всякакви други аспекти), а по-скоро с помощта на икономическия лексикон и непосредственото му отражение за производителите и потребителите. Целта ми е била да проникна в области, където идеите безмилостно взаимодействат със земните човешки пътища в борбата за ежедневното оцеляване. По този начин стават видими величието и падението на човешкото поведение, славата на жеста, който остава извън счетоводството, както и топлата благодарност от простия факт да дишаш и устояваш. Освен това: ненаситността и най-вече страхът те подтикват към подли действия в опити да предотвратиш обсебването на вещите и живите същества; ужасът от загубата и отсъствието причинява потене – жлъчта, която разлага телата ни и изпразва душите ни. Именно тези чувства оформят живота на хората днес така, както винаги са го правили – даже при благоприятни условия след осигуряването на оцеляване ние сме подвластни на игрите за власт чрез секс, финанси и политическо влияние. Това достига своя връх при мрачните режими на диктатура или абсолютен контрол, където безмерието довежда до лудост едни - присвоявайки си статута на богове - докато другите остават лишени от убежище дори вътре в собственото си "аз" или душевния си свят. Тези низки мотиви у едните срещу отчаяната изобретателност у другите винаги са ме привличали най-много; но не защото романтизирам крайности (диктатурата винаги представлява крайно положение) или моментите когато единствено разрушението изглежда като вариант – което означава че дори абсолютната власт има своите граници пред последния избор човек може да направи. В пространството между тези крайности човек открива проявления на съществуването си , които нито един трактат няма как да обясни напълно.