Преживявания на границата на смъртта

Млад мъж, лекар, с насълзени очи застава пред малката ми маса, на която след лекция подписвам книгите си. Докато се опитвам да намаля дългата опашка от чакащи, той споделя със мен тъгата си за внезапната загуба на тригодишния си син. От този трагичен момент са изминали три седмици. Детето е било родено с тежки увреждания и страдало от порок на сърцето. То представлявало всичко важно в живота му; през годините момчето му станало учител и образът на неговите искрящи любещи очи остава незабравим. Задава ли си детето въпросите защо е родено по този начин? Защо животът му свършил толкова неочаквано, без родителите да могат да се подготвят? Ако има Бог, какъв е смисълът зад такъв кратък и труден живот?

Подобни екзистенциални въпроси относно значението на живота и смъртта често възникват по време на моите лекции. На тях не може да се отговори повърхностно.

Сега пред мен стои младa жена, която разказва накратко как партньорът й загинал при автомобилна катастрофа преди осем седмици. С плач тя признава колко трудно ѝ е да забрави за него. Тя знае важността на това чувство и аз съм го обсъдил в лекцията си, но все пак не успява да преодолее болката.
Питам я дали усеща присъствието на мъжа до себе си или дали получава някакви послания от него. Тя ме гледа несигурно, а аз я уверявам, че времето ще ѝ помогне да намери спокойствие.

След около половин час жената идва обратно при мен с новини - размислила над въпроса ми относно чувството за присъствие. Спомнила си как две седмици по-рано видяла призрак в мъглата по време на пътуване; мъжът ѝ бил там – хванал ръката ѝ и се сбогувал.

Ако сериозно разглеждаме тези тематики, разумът понякога ни пречи; склонни сме към ирационални мисли и бързо можем да започнем да поставяме под съмнение собствената интуитивна способност или преживяване.

Защо много хора имат контакти с починали близки докато други остават без никакви знаци?

Какво означава чувството за присъствие у живелите покойници?
Не са ли те преродени? Осемдесетгодишна жена разказала историята за смъртта на двете свои сестри: „Умираха много млади при катастрофа повече от петдесет години назад." И все пак чувства нейното присъствие до себе си във важните моменти – възможно ли е това? В тази книга ще разгледаме всички подобни въпроси.
Бернард Якоби