История на сексуалността Т.4: Признанията на плътта

Мишел Фуко е един от най-забележителните и влиятелни мислители на съвременността, чиято работа вдъхновява множество изследователи по целия свят, като го нарежда сред най-цитираните хуманитарни учени в историята. Въпреки това, той остава и един от най-предизвикателните автори!

В известната си серия „История на сексуалността“, която може да се разглежда като задълбочено проучване върху "генеалогията на желаещия човек", Фуко предлага етически и политически идеи, които са провокативни както за историческите изследвания, така и за съвремието. Най-голямото предизвикателство обаче представлява неотдавнашното публикуване на четвъртия том от поредицата – „Признанията на плътта“. Това стана 34 години след смъртта му, когато дългоочакваната книга беше извлечена от архивите му. Сега тя вече е достъпна и на български.

Първоначално намерението на Фуко с тази поредица било да анализира модерния биополитически контекст на сексуалността; впоследствие той пренасочи фокуса към проблематизирането на гръко-римската античност и историческата перспектива за сексуалното удоволствие в рамките на изкуствата за живот. Последният том продължава този подход и разглежда как християнските писатели между 2-и и 4-и век интерпретират понятието "плът". Той освен това подчертава културния контекст, който води до развитието на концепцията за "признанието" – актът да споделяш себе си. Така текстът „Признанията на плътта“ става ключов момент в оформянето на субекта и неговата етика.

Специалистите считат това произведение за основополагающо в цялостната концепция na Foucault относно “Историяta na seksualnostta”. Освен забележителната eruditsiya na avtora i sposobnostta mu da obozhda mnogobroynite idei, tova izsledvane predlaga i novi sredstva za rabota: то e evristichno kako za osobenoto mislenie na vsyaka lichnost nad sebe si , taka i za vseki izsledovatel - nad sobstvenite temi.