Когато сме били птици

Жените от фамилия Санбернар живеят в Морн Мари, къщата, разположена на върха на хълм извън Порт Анджелис, от поколения. Построена с остатъците от плантацията, която е била проклятие за техните предци, тя се превръща в дом на семейство с връзка, надхвърляща кръвната линия. Всяко поколение включва по една жена, натоварена със задачата да води душите на покойниците от града към отвъдното. Но отношенията между Йеджиде и майка й Петронела винаги са били изпълнени с гняв и пренебрежение - чувства, които Петронела носи дори до последния си миг, оставяйки Йеджиде неподготвена да приеме своята съдба.

Междувременно Даруин израства в селото под грижите на благочестивата си майка растафарианка. Той стриктно следва нейните заповеди, особено едно правило - никога да не се сблъсква със смъртта. Обаче обстоятелствата го принуждават да наруши това обещание; единствената работа, която успява да намери е свързана с копаене на гробове.

Съдбата ще събере Йеджиде и Даруин пред входа на Фиделис - най-голямото и древно гробище в Порт Анджелис. Там мъртвите не почиват мирно в своето вечност; те търсят някого който да чуе техния зов...

Този впечатляващ дебютен роман от Аяна Лойд Бануо комбинира различни жанрове чрез магически език и ритмични мотиви, вдъхновени от културата и духа на родината ѝ Тринидад.
„Гардиън“