Пътят към Кея на Уиган

Джордж Оруел, най-известен с произведенията си „Фермата на животните“ и „1984“, е свидетел на значими събития в Европа и света през първата половина на XX век.

Интересно, но разбираемо е, че книгата му „Пътят към кея на Уиган“ все още не е преведена на български. На пръв поглед тя изглежда твърде специфична, съсредоточена върху описанието на живота в английския Север от началото на века и следователно може да се сметне за ограничена по отношение на универсалността. Въпреки това тази творба представлява важна част – липсващото звено в пъзела от биографията му, което позволява на читателя да осмисли неговите литературни и изследователски достижения преди и след този период.

В първата част авторът детайлно разглежда условията за работа и живот сред миньорите в Ланкашър и Йоркшър. Често историците поставят под въпрос достоверността на написаното от първо лице; мемоарите обикновено се считат за малко надеждни извори. Но тук призовавам читателя да приеме фактите като изключително точни – освен че Оруел е публицист (което предполага по-висока обективност), различни музеи и университети днес потвърдиха почти всяка негова информация относно описваните райони.
В общественото възприятие – особено извън Великобритания – страната често асоциира с високи жизнени стандарти или дори разкош. Затова е важно да бъдат проучени по-трудните аспекти от реалността там, които до голяма степен контрастират с условията познати ни в други части от Европа.

Во въвтората част Оруел напълно оставя фактическите данни зад себе си и насочва вниманието си към философските размисли относно социализма срещу фашизма.

Книгата остава актуална не само защото живо пресъздава битието през трийсетте години, а защото зададените от автора въпроси са вечнозелени теми свързани с много съвременни проблеми. Един основен аспект e класовото разделение: макар всяко ново поколение автори да заявява, че то вече не съществува, категоричните заключения на Оруел продължават да звучат убедително даже днес. Основната му цел остава освобождаването от класови предразсъдъци, а именно „Пътят към кея на Уиган“ служи като важна творба в тази посока.

Ако пишеше през XXI век, вероятно щеше да посети мините за кобалт в Демократична република Конго — източникът за материали използвани в батериите ни — или фабриките в Индия и Пакистан производители на известни марки дрехи; той би могъл също така да надникне във заводи в Китай експлоатиращи деца - всичко това бихме могли спомням ние сами когато става дума за връзката между ежедневната консумация και труда na работницитe без права."