Монашеството и българската историопис от XVIII век

Съставители на сборника са Надежда Александрова, Маргарет Димитрова, Димитър Пеев, Петко Петков и Десислава Узунова. В него са събрани изследвания относно периода и личността на отец Паисий Хилендарски. Анализите разглеждат както монашеския контекст и българската историография от XVIII век, така и по-късните интерпретации от XIX и XX век, които предлагат нови разбирания за неговото дело и значението на Историята му.

Този сборник включва статии въз основа на доклади, представени по време на научната конференция "Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации", проведена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ между 15-16 септември 2022 година. Събитието е организирано в партньорство с Зографския манастир в Света Гора. Основна цел беше обсъждането на различни тълкувания на „История славянобългарска“ през научния спектър от края на XIX до XXI век. Конференцията стартира с лекция от йеромонах Атанасий Зографски, който предложи еклисиологичен подход към творчеството на Паисий, свързан с монашеската психология и християнското възприятие за историята.

Други презентации се фокусираха върху етноцентрични и не-националистични стратегии за интерпретация; анализираха идеите на отец Паисий спрямо ключовите философски и религиозни течения в Европа през XVIII век със специален акцент върху Балканите; отделиха внимание на различните езикови пластове в "История славянобългарска" и представиха резултати от нови проучвания относно последователите му – разгледани под идейна, литературна, интертекстуална и езикова перспектива.