Веда Словена

"ВЕДА СЛОВЕНА, Обредни песни от езическите времена, съхранени и предадени устно от българските помаци в Македония и Родопите.

Събрани и публикувани от Стефан Ил. Веркович.

Превод на руски текстове: д-р Николай Иванов Колев.

Книгата е отпечатана с даренията на руските защитници и покровители на науката през 1881 г. в Санкт Петербург.

Какво представлява Веда Словена? На санскрит "веда" означава знание, следователно "Веда Словена" се тълкува като Знание на словените. Според самия Веркович това е колекция от обредни песни от времето на езичеството, които са запазени благодарение на устното предаване сред Македонско-Родопските български помаци. Въпреки насилственото ислямизиране по време на турското робство, тази част от българския народ успява да задържи своята относителна независимост и така песните остават живи до наши дни. Този изключителен българин е събрал националното богатство в размер на 15 000 стиха въпреки собственото си здравословно неразположение; записването им е извършено от приятеля му Гологанов, а корекциите са направени с помощта на Рус.

Книгата е издадена едновременно в Белград и Петербург благодарение основно на даренията от 174 руски аристократи начело с царската фамилия, общо възлизащи на 5672 златни рубли — значителна сума за онова време. На края й има списък с имената на дарителите включително известни генерали от Освободителната война – личности познати ни чрез произведението "Война и мир" на Толстой – доказвайки осъзнатостта у руската интелигенция за огромното културно значение за славянството или важността за българската култура. Нека накратко разгледаме ценната информация съхранена в тези 146 песни.

Песните разкриват, че българският народ произхожда от географска област със топъл климат ("Крайна земя"), където могат да бъдат прибрани две реколти годишно. Процесът по преселване продължава три години както по море, така и по суша; трудностите при преместването към райони с сурови зими многократно се подчертават във вокализацията им като преодолими препятствия. Причината за миграцията са войните споменати индиректно в някои текстове; новозаселената територия също налага военни действия за окончателното утвърдяване там. Но каква точно беше тази Крайна земя? Отговор дават старинните богове - Вишну, Шива (с празника Сурвак ден) и Брама (наречен Браха), които често присъстват в песните – те принадлежат към Светата троица в Хиндустан! Това потвърждава интересния факт установен първоот Раковски относно санскритския произход не само нашия език но също така древните ни обичаи."