История на Византийската империя. Период VI. Комнините (1057–1185). Период VII. Разпадане на империята (1185–1204)

Кървавият XI век е периодът, в който Византийската империя започва да се разпада, след падането на България под византийско господство при управлението на Василий II Българоубиец. Тогава династията Комнини предоставя редица забележителни императори и оставя безценни исторически записи чрез Ана Комнина.

Сред ключовите събития, описани с изключително майсторство от акад. Фьодор Успенски в предпоследния IV том на неговата „История на Византийската империя“, са: появата на авантюриста Робер Гискар и действията му; драматичният конфликт между Римската и Византийската църква и неуспешните опити за тяхното обединение; конкуренцията между Изтока и Запада; началото на процеса по формирането на сръбска държавност; значението на Унгария през тези два важни периода; нахлуването и установяването на тюрко-татарските народи около границите на Византия, както и утвърждаването на селджукските турци над останалите мюсюлмански племена преди завладяването от Османците; четирите Кръстоносни похода, които доведоха до превземането на Константинопол; стартирането освободителното движение от братята Петър и Асен, което завърши със създаването на Втората българска държава; кратката история за единствения български цар Калоян.

Тези години са изпълнени с насилие и смърт, дворцови интриги и преврати, династични бракове а нравствеността сред духовенството рязко упаднала. Проучванията върху темата от страна Успенски преминават отвъд рамките само научно-историческо изследване – те представят запомнящи се истории за често пренебрегваните съдби зад народите и техните държави, без които настоящето би било неизяснено.