Българската литература през XXI век (2000 – 2022). Част 2

След пет години опит и множество прочетени книги, мога уверено да заявя, че българската литература през последните 25 години стана по-разнообразна от всякога. Не е лесно да се определи в каква степен това разнообразие произтича от нейното собствено развитие или е отражение на глобални явления. Интересното е именно трудността да се направи разграничение между „вътрешни“ и „външни“ влияния, между местно и чуждо. Броят на новите произведения от български автори значително се увеличи, като всяка творба стреми да бъде уникална и самостоятелна. Това разширяване на литературните стилове ми напомня за Вавилонското стълпотворение и за невъзможността всички езикове да бъдат използвани едновременно. Какво би станало обаче, ако всеки пишеше само за себе си? Вероятно броят на писателите ще достигне числеността на читателите, което оставя малко пространство за критика.

В края на втория том останаха редица въпроси без отговор относно бъдещето значение на литературата до края на века. Тъй като нямам конкретни решения, реших да събера максимално количество информация с цел подпомагане написването на бъдеща литературна история. Подобно на всяка друга история, тя ще бъде оформена от тези, които печелят; но важното е, че литераторите никога не са били истинските победители.