Българските контрареволюции и краят на идеологиите

Контрареволюциите преди всичко оформят нова среда. В тяхната дълбочина се разпадат и преобразуват акцентите, които определят динамиката на революцията. Травматичните граници, оставени от революционния период в българската културна идентичност, започват да се размазват и губят своята индивидуалност. Идеите на революцията, които са имали амбиция за универсално значение, постепенно се адаптират към специфичното българско разбиране за неформална етика. Изоставени на произвола на обстоятелствата, те загубват своето начало и стават банални символи на миналото. Вместо да бъдат разрушавани или унищожавани, те просто попадат в забрава и губят значението си.

Контрареволюциите представляват компромис между централната власт и периферията, глобалното влияние и местните традиции, както и между миналото преди революцията и бъдещето след нея. Такъв компромис едновременно удовлетворява частично всички участващи страни без да задоволява напълно никого. Пейзажът на контрареволюцията затова е разнообразен по цветове, но не притежава естетическа последователност. В него съжителстват остатъци от мъртви епохи с новосъздадени редове след революцията и перспективи за бъдеще след тези промени.