На небето няма само звезди

След успешната поредица „Истории от кралствата на Тардея“, В. Уайт се отклонява от фентъзи жанра и ни пренася в една завладяваща вселена, която може да бъде както далечна, така и близка до нашето бъдеще - трудно е да се определи. Няма съществени разлики спрямо предишните му произведения, което със сигурност ще зарадва почитателите му. Все пак остава присъстваща магията на любовта, която е неотменима част от творчеството му.

Романът „На небето няма само звезди“ започва с историята на едно момче, чийто свят е ограничен до малка стая без врати или прозорци; обаче съдбата му носи задачата да спаси Вселената. На пръв поглед това изглежда банално, но основният акцент не е върху главния сюжет. В. Уайт акцентира на чувствителността и трансформациите на своите герои, които преминават през различни изпитания във времето и пространството.

Чрез тях ще научим какво представляват приятелството, доверието и готовността за жертви. Ще срещнем странни интелигентни същества и на места ще се насладим на искрения хумор в техните разговори.

„Писането за мен е като пророчество - вземам химикалката в ръка и нямам представа какво ще излезе върху листа. Създавам измислени персонажи, които сами намират решения на въпросите в ума ми.“

Неочаквано провокативна, понякога жестока и тъжна по други поводи, „На небето няма само звезди“ се прочита бързо и оставя читателя замислен след последната страница. Според мен именно това е най-същественото послание.