Призрако, стой! Стихове (твърда корица)

Стихотворенията на Александър Стоянов (1970–2008), създадени в кръчми и болници през 90-те години, вероятно представляват най-близкото до концепцията за поезия от ъндърграунда. В Пловдив обаче изглежда, че такъв тип творчество липсва или е толкова незабележимо, че минават години преди да бъде открито.

Тези творби са написани върху разнообразни повърхности – не на пишеща машина или компютър, а на случайни листчета, салфетки и други хартийки, които попадат в ръцете на автора точно както възникват самите стихове. Те са били рецитирани пред приятели и никога не са били подготвяни за публикуване; нямали са амбиции да бъдат издадени в книга. Това е онази форма на поезията, която улавя мига - моментът е уловен и кратко спасен от забравата.

Сега тези стихотворения се появяват в томче – първи път след 15 години от смъртта на Сашо и 30 след тяхното написване – благодарение на усилията на семейството му да ги запази и подкрепата от негови приятели и колеги от университета, сред които особено важна роля играе журналистът Спас Кузов с организацията им.

В тази папка (или файл) няма как да бъде възстановена хронологията на текстовете или да се отделят успешните произведения от останалите. Все пак при четене се усеща автентичността на поета: неговата драма, езикът му, раната му; чувствате отчаяние и присмех; клеймо и надежда; пречупване и вяра; спасение чрез ирация; любов срещу отказане; самота спрямо приятелства...