Призрако, стой! Стихове

Сашо имаше навика да пише навсякъде – в тетрадки, на салфетки, по сметки и дори на цигарени кутии. Понякога използваше дори парчета фазер. Стиховете му бяха написани бързо и припряно, с много задрасквания и отхвърляния. Винаги беше в rush – да живее, да твори, да пие, да обича…

Поезията на Александър Стоянов (1970–2008), създадена в кръчми и болници през 90-те години, е може би най-представителна за така наречената ъндърграунд поезия. По различни причини подобно писане сякаш липсва в Пловдив или поне остава толкова незабелязано, че минават години преди то да излезе наяве.

Тези стихотворения са записани не върху пишеща машина или компютър, а върху случайни листчета хартия – салфетки и други дреболии, които поетът намирал точно както се появявали самите текстове. Те били рецитирани пред приятели без намерение за публикуване; далеч били от амбицията някога да станат част от книга. Тази поезия улавяла мига - преходният момент между живота и смъртта.

И ето ги сега събрани в сборник – първата им публикация цели 15 години след кончината на Сашо и 30 години след тяхното написване – благодарение на усилията на семейството му за запазването им и помощта на негови приятели като журналиста Спас Кузов.

Тази папка (или файл) не успяваше нито да възстанови реда във времето относно произведенията на Сашо, нито можеше ефективно да разграничи успешните творби от тези с недостатъци. Но когато я прочетеш, усещаш автентичността на поета: неговата лична борба, езикът му със своите рани; отчаяние замесено с присмех; надежда срещу клеймо; пречупвания изпълнени с вяра; спасиението носещо усмивка сред самотата си…