Перфидни илюзии

**ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРЕЖИВЯНОТО**

В интервю от средата на XX век, известният американски автор Артър Милър споделя, че литературата получава международно признание единствено когато носи общочовешко значение. Именно такава е и книгата, която държим в ръцете си – съдба, която усещаме като наша собствена. В настоящите разкази се описват напрежение и екзотика, музика и различни предизвикателства, изживяни от българин далеч от родината. Докато за някои политически фигури публикуването на мемоари може да служи като оправдание за определени действия в кариерата им, то за Михаил Михайлов това е искрен стремеж да сподели преживяванията си с читателите, позволявайки им също да ги усетят.

Събитията във високопланинските райони на Абисиния или безкрайните савани на Намибия - а дори и по-далеч – в пампасите на Боливия или долината на Ориноко би трябвало да касаят всеки човек, тъй като те носят световно значение. В този контекст думите на автора обогатяват нашето разбиране. Подобна връзка има своето българско потвърждение още отдавна. „Преоткриването“ на българската идентичност като неразривна част от XIX-вековната история произтича от свидетелствата на чуждестранните пътешественици, които идват у нас движени от любопитство към „дивата“ Европа; след време обаче тяхното внимание се пренасочва към същността на българския народ и неговото значение. Образът на трудолюбивата българка с менци до кладенеца вече не впечатлява толкова силно. Те откриват страна с уникална писменост и висока култура – разнообразие без което трудно можем да осмислим цялостта на световната цивилизация.

Тази книга принадлежи както всяко домакинство, така и всяко въображение. Тя предлага неподправен диалог, вдъхновяващи разговори и хуманистични размисли задълбочаващи таланта нa един умел писател - добродушен авантюрист със статус гражданин света. Сюжетът е динамичен без ненужни описания; конкретиката му носи трагикомичен характер. Ренесансовият мислител Мишел дьо Монтен отбелязва как мрази крайната цел своя пътешествие именно защото то ще приключи; но за утеха можем повторно да прочетем „Перфидни иллюзии“, понеже чрез прост език научаваме важни истини относно живота ни - истини които смятали сме че знаем добре , но никога не трябва да забравяме.

Професор Андрей ПАНТЕВ