Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век

Изследването обхваща антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и Югоизточните Родопи, включително региони като Гюмюрджино, Дедеагач, Димотица, Крумовград и Ивайловград. Материалите са извлечени от османски данъчни регистри от средата на XVI век. Анализирана е наличната антропонимия с акцент върху нейния произход и информацията, която предоставя относно живота на тогавашните християни (като трудова ангажираност и социален статус). Проведена е сравнителна оценка с антропонимен материал от района Рупчос в Среднородопието и западните части на Западна Тракия по данни също от XVI век, както и с имената от XV век от различни области на българската етническа територия. Това позволява да се открият особеностите на местната система за имена в регионален контекст, а също така в общобългарски план. Изложени са тенденциите в развитието им. Сравнението със съвременни топонимии и антропоними проучвания относно българските поселения в Западна Тракия и Източните Родопи предлага по-пълно разбиране за българското присъствие там. Освен езиковедските (главно антропонимни) аспекти, изследването съдържа информация за материалната и духовната култура на християнското население през този период, което го прави интересно не само за широк кръг читатели, но също така полезно за историци у нас и чужбина изучаващи историята на християнството в Беломорието през XVI век. То допринася към цялостното възприятие на българското присъствие в Западна Тракия през различните исторически етапи.