Съчинения в седем тома Т.4: Критика и есеистика

Въпреки малкия обем на критическите си произведения, П. К. Яворов играе важна роля като свързващо звено между две противоположни течения в литературата от края на XIX и началото на ХХ век. Липсват емоционалните изблици на неговите съратници от кръга "Мисъл", както и острите спорове характерни за техните опоненти. Яворов защитава значението на художествеността в литературата, подчертавайки умението на писателя да маневрира с езика, да създава образи и да пресъздава реалността. Той не отправя безсмислени похвали към "нашите" нито напада "другите", тъй като самият той е творец от висока класа, осъзнаващ цената на изкуството чрез собствен опит./Панко Анчев/