Туризъм под надзор. Балкантурист - началото на международния и масов туризъм в България

За съвременните поколения, туризмът по време на 45-те години комунистическо управление в България обикновено изглежда като идиличен оазис, целенасочено създаден от властите с икономически и рекламни цели. В контекста на пренаселените и презастроени плажове днес, онези времена предлагат курорти, които символизират лукс, свобода и хармония с природата. Разширението на туристическата индустрия обхваща не само Черноморието, но и вътрешността на страната – планини, Рилски манастир, Розовата долина и Велико Търново – следвайки партийните приоритети без хаотично строителство и със значително внимание към екологията.

Както ще установим по-късно, морският туризъм преди 1989 година не е привилегировано дете на режима. Инвестициите често произлизат от влияние „отгоре“ или местни инициативи за отбелязване на партийни или национални годишнини вместо да бъдат резултат от добре проектиран план. Липсата на сериозна политическа подкрепа поставя сектора в затруднена позиция спрямо наследствените проблеми на социалистическата икономика; те са допълнително задълбочени от ниския административен капацитет и специфичната култура за обслужване.

Свръхзастрояването например буди основателна загриженост. През 1989 г., няколко месеца преди края на режима, Комитетът по териториално планиране отчита наличието на „непрекъснато линейно строителство покрай крайбрежната линия без естествени интервали“. Увреждането върху природната среда е сравнимо с настоящото положение; още през 80-те години в райони като Каварна, Балчик и Царево (тогава Мичурин) се констатирало превишаване над допустимия капацитет за плажа.

Така че оставяйки идеализирания поглед назад, нека погледнем зад завесата към друга България под марката „Балкантурист“.