Думи извън сцената

Константин Илиев е противник на литературното красноречие и лъжепоетичните изрази. Въпреки това, той не се вписва в съвременните тенденции за разчупване на словесната измама чрез употребата на жаргон и ежедневен език. При него този процес протича естествено. Той има остър усет към лъжата и фалша, а речта му е кратка и почти кодирана. Не е лесно да се разбере; нужен е ключ – драматичното усещане, което предполага театралност.

Любен Гройс

Константин Илиев не играе ролята на съдник. Повтарям – за мен той представлява летописец. Най-близък до Чехов, който наблюдава симптомите, регистрира развитието на заболяването и търси защитните сили в организма с надеждата да им предостави помощ чрез изкуството си. (…) Неговите анализи са трудни за оценка – те винаги предхождат реалността; явленията в живота все още узряват, а той вече открива тяхната болезнена основа. (…) Константин Илиев цял живот пише едно дълго произведение с „продължение“ – човешката комедия на нашето време.

Леон Даниел

… Автобиографичните творби на личности като Константин Илиев представляват повече от интересни четива. Те дават отговор относно наследството, което ще оставят "тези", които времето дарява със шанс да живеят не във въображаем свят, а в една „реална утопия“, независимо от парадокса около термина.

Проф. Амелия Личева