Римските фибули от България

Фибулите, известни като древните безопасни игли, са били използвани за закопчаване на тежките вълнени плащове. В определени области на Римската империя те също така служат за закрепване на ръкавите на женските хитони и туники или безръкавните сукмани. Формата им се изменя в зависимост от актуалната мода, наложена в Империята, което ги прави важен индикатор за времето и сред най-добре датираните предмети от бита. Тази тяхна функция е особено ценна за изследователите при установяването на хронологията на различни археологически комплекси.

В книгата е представена първата типология на находките от българските територии, която проследява развитието и разпространението на най-ранните форми римски фибули у нас. Основните компоненти включват оформянето на отделните типове, тяхното датиране и географско разпространение. Освен това е обърнато внимание върху връзките между фибулите и доминиращите стилови течения през различни исторически периоди, които оказват влияние както върху формата им, така и върху украсата им. Изследвани са взаимовръзките между употребата на тези игли и характеристиките на носеното облекло.