Емоциите в културата на Българското възраждане

Като част от общност с комплексна историческа съдба, личността на Възраждането преминава през множество предизвикателства и преживява емоции, които постепенно се утвърдиха в определени модели на поведение. Това позволява да бъдат формулирани типични определения за поведения като "гневният човек", "смеещият се човек", "страхливецът" и "очакващият човек". Те представляват отражение на сходни социални реакции.

По време на Възраждането емоциите насочват обществената енергия към промяна на съществуващото положение и служат като своеобразен израз или проекция на чувствата и настроението у индивидите, свързани помежду си чрез споделена съдба.

Румяна Дамянова, старши научен сътрудник с докторска степен по филологически науки, завършила българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, работи в Института за литература при БАН от 1975 г. Тя специализирала в Института за литературни изследвания в Полша през 1979 г., а от 1995 г. ръководи секция „Литература на Българското възраждане“. Член е редакционния съвет на списание „Български език и литература“ от 1997 г. Научните й интереси обхващат културата и литературата по време на Българското възраждане (XVIII-XIX век), стереотипните конструкции, както и културните нагласи и механизми за поведение през XIX век. Автор е на произведения като „Илия Волен: Литературни анкети“ (1980), „Писмата в културата на Българското възраждане“ (1995) и „Отвъд текстовете: Културни механизми на Възраждането“ (2004). Освен това пише редица статии и студии; главен редактор e сборниците от “Шишманови четения” , членува въвEditorial boards of collections dedicated to S.Belyaev, D.Lekov and T.Zhechev among others; also leads Bulgarian and international research projects.