Наръчник на апологета

Историята на Трета Книга от "Наръчник на апологета" представя времето на гонения срещу Светата Българска Православна Църква по време на комунистическата власт в България между 1944 и 1989 година. Тази книга, забранена за печат дори в ограниченото издание Годишник на Духовната академия, е била закупена от Свещения Синод и преписана от архимандрит Василий (Трингов) за лични нужди. Сега тя най-накрая достига до българските читатели.

Рано или късно, този труд, потулен през годините, ще допринесе със своята светлина не само за целта, за която е създаден - защитата на християнската вяра и опровержението на лъжливите твърдения и манипулации от страна на "воинстващите безбожници", както те сами се наричаха - но също така представлява свидетелство за епохата си. Как сияела нашата свята Българска Православна Църква тогава – мъченица сред преследвания! Божията благодат изпълвала богослуженията ни; ние тичахме към храма като към бащини домове въпреки студа и мъглата около нас.

Въпреки гоненията Църквата оставала силна в страданията си. Примерът с двамата видни представители - проф. Борис Маринов и Александър Величков – показва как те не се уплашили от репресиите през това трудно време. Чрез публикациите им в "Духовна култура", "Църковен вестник" и Годишника на Духовната академия те активно защитавали православната вяра пред всякакви атаки.

Не можем да пропуснем фигурата на отец архимандрит Василий (Трингов), който притежавал искрена вярност към Бога. Неговият стремеж да говори открито относно църквата често му носел неприятности; например през 60-те години той бил изпратен в заточение поради смелостта си при проповедите си във Бачковския манастир, където именно успял да препише третата книга от "Наръчник на апологета". След завръщането си бил назначен обратно в София с наложена забрана да проповядва, но продължавал да го прави извън амвона.

Бог да прости тримата верни служители! Техните усилия няма да бъдат забравени – делата им ще ги следват навсякъде!
Анастасия Бойкикева