Българското образование между съветизацията и традицията 1948-1959

Основната цел на тази книга е да проследи напредъка на българското образование през различните му етапи, като акцентира върху приликите и разликите между тях. Авторката се стреми да идентифицира положителните и отрицателните аспекти на извършените промени, както и да разграничат позитивите от съветския опит от негативите, произтичащи от идеологизацията в образователния процес.

В изследването не е включено висшето образование поради неговата специфичност. То се развива в България с много по-силна връзка към науката отколкото към училищното обучение. На него управляващите отделят специално внимание и задават конкретни цели, което налага авторката да го разглежда отделно.

Книгата има няколко основни задачи:
Първо, тя ще анализира развитието на образованието и просветната политика в България за периода 1948-1959 г., фокусирайки се върху органите, които я реализират, институциите и механизмите за вземане на управленски решения.
Второ, ще опише конкретните изменения в българските училища – как традиционните практики взаимодействат с нововъведенията и какви са резултатът от тези трансформации.
Трето, книгата ще разкрие основополагающте принципи на новата доминираща идеология в образованието; нейното влияние върху изграждането на ценностна система у учениците и успеха при възприемането им.

Авторката си поставя задачата да проучи как променящото се общество влияе върху учителите, инспекторите и другия персонал във сферата на образованието - доколко те успяват да адаптират својата работа спрямо новостите предизвикани от актуалната ситуация.

На последно място, книгата цели също така да представи общият контекст относно състоянието на световното образование чрез сравнение между различни системи с цел определяне позицията на България в регионален, европейски или дори глобален аспект.