Убий президента!

**Съдържание**

- Абсурдните атентати
- Америка - винаги с нови рекорди
- Странният убиец на Ицхак Рабин
- Последният полет на пакистанския президент
- Въздушният атентат срещу Самора Машел
- Как загина "Сивият фараон"?
- Зоран Джинджич - сръбският Кенеди
- Отмъщението на сикхите
- Авиокатастрофата, свързана с Борис Елцин
- Черните полковници и Даг Хамаршелд
- Алдо Моро и "Червените бригади"
- Успехът на Брежнев
- Как Хосни Мубарак избегна смъртта си
- Снаряд за президента на Чечения
- Главният олигарх в Ливан
- Смъртта на Хафизула Амин
- КГБ не успява да ликвидира иранския шах Мохамад Реза Пахлави
- Завръзка около Йоджалан в Кения
– Последният мохикан на комунизма
– Импийчмънтът като форма на убийство

**ИМПИЙЧМЪНТЪТ КАТО ФОРМА НА УБИЙСТВО**

Съществуват многобройни случаи, при които е ненужно да се извършва физическо убийство на президента. Той остава жив, но вече не е държавен глава. Причините за отстраняването му често са „по-човешки“; те действат, когато компроматът против него действа като куршум. Обикновено резултатът е един и същ – поръчителят постига своите цели без необходимост от насилие.

Импийчмънтът представлява процедура по сваляне от длъжност, която обикновено завършва по два начина: или поддръжниците ѝ нямат сили да я доведат до края, или обвиняваният сам напуска поста си. През 2004 г., обаче, Литва става свидетел на рядък случай – импийчмънтната процедура достига до успешния край.

Скандалът със литовския президент Роландас Паксас започва през октомври 2003 г., когато излизат данни от Департамента за държавна сигурност, обвиняващи го във връзки с организирана престъпност чрез бизнесмена Юрий Борисов.

В Литва има специфични условия за провеждане на импийчмънт: първо трябва специална парламентарна комисия да установи груби нарушения от страна на президента; второ - най-малко 36 депутати подписват искането; трето - Конституционният съд потвърдително постановява вината му; последно – минимум 85 депутати одобряват признанието му дори само по едно обвинение.

Процесът срещу литовския президент продължава пет месеца. След свалянето си той заявява намерение да участва в следващите избори и естествено ги губи.

Литва ставайки първата европейска страна със свален висш чиновник чрез импийчмънт поставя прецеденти в други страни като Украйна, където опозицията заплашвала президента Леонид Кучма без успех или Русия през 1999 г., където кампанията срещу Елцин също не успяла.

Примери включват Франция през 2002 г., където депутатската инициатива срещу Жак Ширак пропада заради недостатъчния брой подписи.
На африкански континент пробив се наблюдавал единствено в Мадагаскар през 1996 г.; а във Филипините три предишни опита били неуспешни докато четвёртия бил успешен спрямо Джоузеф Естрада през 2000 година.

Успешното сваляне било реализирано още веднъж през '97 година с еквадорския президент Абдала Букарам известен със странността си “Психаря”, а бразилец Фернандо Колор де Мело станал най-младия председател у тях и впоследствие първият принудително свален через импийчмънт две години след това

Историята познаава два случая в САЩ: единия случил се през '68-ма година под управлението Ендрю Джонсън и другия произлязъл повече от век след това покрай Бил Клинтън който бил осъден от долната камера но оправдан в Сената."