Златото на Хан Кубрат. Перешчепинското съкровище

Историческа поредица Наследство.
Лятото на 1912 година донесе случайно откритие в пясъчните дюни край село Малая Перешчепина, близо до Полтава — съкровище, съдържащо около 800 предимно златни и сребърни предмета. Сред находките се открояват съдове, оръжия с позлата, елементи от конска сбруя, коланни комплекти и бижута инкрустирани със стъкло и скъпоценности, включително 69 златни византийски монети. Откритият комплекс е изключителен по богатството си; общото тегло на златните артефакти достига приблизително 25 кг, а на сребърните - около 50 кг.

Целта на настоящата публикация е да въведе всички компоненти от Перешчепинския комплекс в научния оборот чрез специализирани методи за анализ (химически, металографски и други) и консултации със специалисти по метали и камъни. Публикацията включва текстова част и каталог с описания на 137 експоната.

Освен анализа на артефактите читателите ще могат да прочетат историята зад откритиято и опазването на съкровището от Малая Перешчепина – тя е изпълнена с драматичност но завършва щастливо. Подобна ситуация рядко се среща в средновековната археология, тъй като повечето такива находки са случайно попаднали в ръцете ни след разпръсване или кражба.

Към написването на книгата допринасят няколко автори: уводът принадлежи на Б. И. Маршак и З.А Лвова; разделите относно византийските предмети са дело на И.В Соколова и В.Н Залеская; тюркските и сасанидски артикули разглежда Б.И Маршак. Основната част от монографията акцентира върху по-малко известен материал без ясна принадлежност към Византия или Иран; тези находки представя З.А Лвова. Заключението е написано колективно от авторите, а историческите аспекти свързани с намирането на Перешчепинското съкровище проучва Н.А Фонякова.