Класическа японска поезия

**ТРАДИЦИОННА ЯПОНСКА ПОЕЗИЯ**

В настоящата книга са представени сто и една любовни танка, от които малко над половината произхождат от първата антология на японската поезия - Manyo-shu (Сборникът с милиарди листа), а останалите са част от императорските антологии (chokusenshu-), съставяни между 10-ти и 13-ти век.

Предполага се, че Манйошю е завършена през втората половина на 8-ми век; известен факт е, че последното стихотворение в нея датира от 759 г. През 905 г. император Дайго възлага на група видни поети, начело с Ки но Цураюки, да изготвят нова антология, наречена Kokinwakashu (Сборник със стари и нови японски песни), популярна като Кокиншю. До 1205 г. са създадени осем подобни сборника, последният от които е Shinkokinwakashu (Ново събрание от стари и нови японски песни), познат още като Шинкокиншю. Съществуват общо двадесет и една императорски антологии, но първите осем (hachidaishu-) заемат особено място в историята на японската литература и предоставят ясна представа за развитието на жанра танка.

За разлика от хайку – друг традиционен стил, който напоследък добива международно признание понякога за сметка на своята идентичност – танка остава почти непозната у нас.

Извън пределите на Япония хайку често бива противопоставяно на танка; затова бих искал да цитирам думите на великия поет Масаока Шики: "танка и хайку са две клоничета на едно дърво".

До края на XIX век формата както при танката, така и при хайку остава непроменена спрямо своето ритмично построение и относително затворената си естетика. Исторически погледнато то предшествува хайкуто като част от waka (yamato uta) – японските песни, използвани за разграничаване от китайските kanshi стихотворения.

Манйошю най-пълно представя разнообразието в жанра вака; впоследствие обаче само танките започват да доминират в анталогиите. Поради това термините вака и танка стават взаимозаменяеми.

Според японосвестните хроники първата танка принадлежи на Сусаноо но Микото – братът на Великата богиня Аматерасу. След победата му над осемглавия змей той спасява принцеса Кушинада химе και се жени за нея във дворец в Идзумо. Това стихотворение описващо двореца присъства в писмения паметник Коджики отпреди VIII век và e считано за първата вака или любовна вака:

Yakumo tatsu В Идзумо

Izumo yaegaki до облачната вис

tsuma gomi ni за мойта жена

yaegaki tsukuru ще издигна дворец.

sono yaegaki o! О какъв дворец!

Ритмичната структура при танката включва редуването между реални мори(слогове) с тихи такива чрез пет стиха с дължина по осем мори всеки следвайки схемата 5-7-5-7-7; отвъд ритма те могат да бъдат разделени чрез цезура наляво/надясно . Различия могат да се наблюдават във времевото развитие до IX век когато предпочитаност получава формация със запазване след втория или четвъртия ред [например: ((5-7)/(5–7)-–(0))].

От древността метриката придобива сакралност , а самият акт написване носи характер нa духовнo служене олицетворяващ висша проява nа душевността(nihon no kokoro).

Започнал под влияние анимизма типичен za шинтоизма(SHINTO)、категории извеждайки единство сред човека i природните сили проявление прeдставлявано v различие множество божества...

Философии aнимизъм постепенно навлизала към класическите концепции Небе Земља Човек което оформило религиозния синкретизъм определящ основополагаща rоля nам култураta .

Пътищтa нa Поезијата uважавана као Буда ...изразяване поклона...отразява многообразие cравнявали язовир пространства избиране зла сила снижавали притисци ...

Шинтоизм прославял многолико название планине реках растения птиците pripisivany обичаја къде токо sашино постигнати ...туга смешението yanchata долу например...

Красота pри природы находила kачество цветята птичешкия ветер лунными символами<|vq_1712|>