Самотният пешеходец. Интервюта, изказвания, разговори, отзиви, статии в медиите

Събеседникът

Признавам, че едва след като прегледах отново интервютата, разговорите, коментарите и статиите на проф. Александър Фол през годините, осъзнах дълбочината и обширността на неговото кредо. То не представлява само теоретичен подход, а е жизнена философия относно съществуването на духа. Историята може да се оприличи на кула, изградена от човешките действия; тя е безкрайно колело, което "произвежда" духовност. Сега мога да определя темата на тази книга след нейното компилиране и преди бъдещия диалог - който ще бъде неизменен заради дълбоките размисли, пораждащи се с всеки ред в нея:

• „Историята принадлежи към човекознанието, тъй като там се натрупват наследени култури и добродетели през хилядолетията. Културата е отражение на поведението в общността, а не просто концерт на Милчо Левиев. Етносът представлява територия за културата и не е чисто биологично понятие. Народите могат да изчезнат, но духовният потенциал остава.“

• „Чрез изучаването на траките разкриваме себе си.“

• „Индивидуалната интелектуална сила е безсмъртна; тя част от космическата същност.“

• „Съществува разлика между знание и познание – знае се конкретното, докато познанието обхваща цялостното.“

• „Ние не четем един друг; ние обсъждаме помежду си.“

• „Духовете са унижени тогава когато нямат възможност за сравнение помежду си и трябва да бъдат оценявани спрямо физическа сила.“

На пръв поглед идеите на проф. Фол могат да изглеждат парадоксални. Всъщност те са напълно логични в контекста на неговата историческа философия – тук откривам историята като система от духа вместо прост набор от събития. Нека задълбаем в тезата за ценностната система и националната памет като основополагащи фактори за всеки народ. След това стават ясни думите му относно необходимостта Левски винаги да умира обесен – смъртта му трябва да бъде преживявана от всяко поколение така че тя да служи като вдъхновение за нашето поведение и България продължава своето битие.

Това олицетворява приемствеността в духа чрез "пайдейята", която древните гърци разглеждали като интегрална част от възпитаното значение към ценности.

Единствено една страна с устойчива ценностна система може стабилно...
Самотният пешеходец