Симеон Велики - пътят към короната на Запада

Цар Симеон I несъмнено е една от най-влиятелните и значими фигури в българската история. Той заема изключително важно място в националната историческа памет. Обект на сакрализация и митологизиране, същевременно той е подложен на задълбочени проучвания от страна на историци, писатели, публицисти и художници. Неговата личност е разглеждана както в труда на чуждестранни учени, така и във вдъхновяващи поетични произведения, които почти са се превърнали в национални химни. Историците от различни поколения са анализирали разнообразните аспекти от неговото управление – като пълководец и покровител на културата, държавник и дипломат. В историческата общност дълги години вече съществуват утвърдени възприятия относно неговите действия, основани на класически интерпретации на основните източници свързани с него.

Смята се, че всяко ново поколение научни работници предлага свой уникален поглед върху интерпретацията на историческите събития и извори. Често насоки считани за напълно разбрани стават повод за остри дебати или иновативни прочити.

Д-р Веселина Вачкова представя собствено нетрадиционно виждане по важни аспекти от живота на Симеон I в предложената си книга. Нейният специфичен подход към анализа на извора може да бъде наречен амбициозна реконструкция. Това представлява необичаен опит за обяснение относно ключови моменти в царстването му – войните срещу Византия и стремежите му към Константинопол. Авторката поставя въпрос какви точно намерения има българският владетел? Тя формулира смела хипотеза относно целите му и предоставя свой прочит за мотивацията and ценностната система зад действията му. Делото на Симеон I се разглежда през призмата не само локалния контекст но също така европейските измерения от онова време; то е ситуирано в широка картина с представа за светогледа нa средновековния управленец.
Представена е алтернативна гледна точка според която известните походи към Цариград могат да бъдат разбираеми като знак за осъзнато самочувствие - глобална визия относно ролята nа Българската държава в тогавашната Европа , особено нейния Югоизток .