Интелектуалците в Европа през ХІХ век: Есе по сравнителна история

Изследването на измененията в позицията на различните интелектуални групи в социалната структура на европейските държави представлява както основен въпрос за разбирането на новата им символна идентичност, така и значително предизвикателство при настоящото ниво на изследвания. Столкновяваме се с парадокс: как можем да изградим социологията на една обществена категория, която все още не е напълно определена? Тя не може да бъде описана само като социална или професионална, а обединява разнообразни индивиди по множество начини. Ако приемем колективното ангажиране в политическите въпроси въз основа на морални и символични критерии като ретроспективен ориентир, то какво ще направим с този проблем? Да игнорираме темата би било лесно решение, което самите участници често ни насърчават да предприемем — например някои от тях твърдят, че са извън обществото. Въпреки това такъв подход би бил прибързан и исторически непредставителен. Всъщност бихме били задължени да разгледаме дискурса относно интелектуалците сами по себе си, който също е противоречив. Ще се опитаме да намерим баланс между крайностите – опростения позитивизъм и класическата хвалебствена традиция към интелектуалните фигури – като очертаем алтернатива, която взема под внимание уникалността на този труднодостъпен обект. За целта ще използваме редица универсални показатели характерни за анализираните общества.
Кристоф Шарл