Геноцидът и Холокостът над българите

Ужасът се усеща именно в Батак, когато стъпиш на земята и под краката ти сякаш пръщят кости. Гледайки разрушените черковни стени, знаеш, че там са били трупове и кръв. Когато погледнеш Стара река и си представиш как някога е била напълно червена от кръвта на двеста живи хора, унищожавани сред адски звуци... Там е истинският ужас; космите настръхват и човек осъзнава колко е унизен от това чувство – деградира до животно.

Тези ужаси, подобни на баташките, не могат да бъдат описани с никакви материални средства. И може би е по-добре така, защото те опозоряват човечеството и оставят своя печат върху нашето време и цивилизацията му, която ги е допуснала. Уви! Те не само че бяха позволени, но дори одобрени от един от най-просветените представители пред лицето на хуманната нация с репутацията да протестира. Английският министър-председател Дизраели (по-късно Биконсфийлд) безочливо отричаше зверствата на турците в парламента със следните цинични думи: "По-добре сто хиляди българи да умрат за запазването на мира." - Иван Вазов