Традиционно народно облекло по поречието на река Струма

Облеклото, като важен елемент от традиционната материална култура, "създава" социално-антропологичния образ на човека. То играе съществена роля за интеграцията му в културната среда на общността. Затова всички промени в облеклото не само че са свързани с нуждата да се предпази тялото от външни атмосферни условия, но и служат за изразяване на принадлежност към определена група или идентичност с нея.

В етнографската литература облеклото е описано като запомнящ се художествен символ за етническа принадлежност и фактор за опазване на етнокултурните традиции. Народоведът Любомир Милетич още в началото на XX век го нарича ярък белег на народността, който, подобно на езика, представлява един от най-сигурните индикатори за национална идентичност. В края на века то вече е възприемано като своеобразна "визитна картичка", представяща различни народи. Считано за ключов етничен признак, облеклото има особено значение при запазването на историческата памет и предаването на културното и художествено наследство; освен това притежава значителна комуникативна способност.

Ранният период показва как облеклото започва да изпълнява ролята не само на практичен предмет, но и знак. Когато човек носи определена дреха, той престава просто да бъде облечен – става обозначен. Така то сигнализира социалния статус всеки индивид и взаимотношенията в обществото. Освен това функционира като активен социален регулатор във възпроизвеждането на патриархалните отношения. Тези аспекти привличат вниманието както множество изследователи.