Щастливата носталгия

В своето двадесет и второ произведение, озаглавено „Щастливата носталгия” (2013), Амели Нотомб изследва японското си минало, което е било разгледано в предишните й творби „Изумление и трепет” и „Нито Ева, нито Адам”. Тя е придружавана от френски телевизионен екип, който снима документален филм за нея. В книгата се посочва как всичко, което обичаме, може да стане част от фантазията ни. Япония играе централна роля сред тези измислици. Така започва автобиографичното ѝ повествование – различно от другите нейни книги с ексцентричен стил. То е написано по прост начин с искрена цел: да проучи дали представата ѝ за Япония съвпада с реалността. Тук Амели избягва разгръщането на въображението си; тя не задава въпроси като "какво би могло да стане", а просто споделя опитностите си от пътуването към детството със силна нотка на носталгия. Според авторката японците имат само една дума за това чувство – „натсукаши”, която означава щастлива носталгия и описва моментите, когато спомените изпълват ума с радост. „Щастливата носталгия” предлага поглед върху една по-обикновена, но истинска страна на Амели Нотомб.