Синята брада

Сатюрнин Пюисан, млада преподавателка в университет, е на лов за изгодно жилище под наем и решава да се установи в дома на испанския аристократ дон Елемирио, който има зловеща слава. Според слуховете, подобно на Синята брада, богатият благородник убива жените си, които проявяват любопитство към забранената от него стая. Но неочаквано донът започва да изпитва чувства към Сатюрнин; двамата прекарват дълги вечери заедно и пият искрящо шампанско. Интересна подробност е обсесията на дон Елемирио по цветовете.

Какво всъщност представлява цветът? Това е усещане, което произтича от светлината. Възможно е да живееш без цветове – хората с далтонизъм виждат само черно и бяло и въпреки това са напълно осведомени. Те обаче са лишени от една основна радост. Цветът не просто символизира удоволствието; той сам по себе си е удоволствие. Доказателство за това може да бъде японският език, където „цвят” често означава „любов”.

В крайна сметка Елемирио лично отвежда Сатюрнин в загадъчната стая и настъпва моментът на голямото откритие – тук Нотомб демонстрира своя талант за внезапни обрати. Развръзката определено ще остави читателя изумен.