Кардиограми: Дневник 10 ноември 1989 - 30 декември 1992

Георги Марковски не е останал безмълвен, и именно в това се крие неговото достойнство. В началото той е убеден, че споделя мислите си само заради себе си, но накрая успява да преодолее своята трогателна срамежливост; изразява надеждата си, че приятелите му ще намерят значимост в неговите разкази и ще им осигурят публичност. Убедени сме, че малцина като него биха искали да застанат пред бъдещето с чиста съвест - времето ще покаже.

Заглавието „Кардиограми“ е много подходящо. По-точно би било да го наречем „Сеизмограми“. То отразява силно начупената линия, която свидетелства за трусовете в съзнанието на нашето поколение и ни води до интензивното отделение. Това обаче не е най-страшното; притеснявам се за онези все още живи хора, които тепърва предстои да преживеят нови трусове.
Вера Мутафчиева