Анархия на фантазията: Текстове и интервюта

На 10 юни 1982 година, в четири и половина сутринта, Юлиане Лоренц, която живее с Райнер Вернер Фасбиндер от шест години, се връща у дома след дълга нощ на работа като монтажистка. Тя открива Фасбиндер мъртъв на леглото - гол и студен. На пода лежи двоен матрак с мръсен кафяв чаршаф върху него. В близост до тялото има пепелник, напълнен с около 30 угарки, както и бутилки светла бира, уиски и "Аделхолцнер", според полицейския протокол. Предполагаемата причина за смъртта му е комбинирането на кокаин, приспивателни средства, алкохол и преумора.

На следващия ден новината за кончината на известния немски режисьор е по всички заглавия на германските вестници; дори посещението на американския президент в Германия остава встрани от вниманието. „Тази свиня Фасбиндер най-накрая си замина“, споделя Юлиане Лоренц при отбелязването на две десетилетия от смъртта му пред телевизионното предаване ZDF. През краткия си живот от 37 години и активната си кариера през последните 13 той успява да заснеме 44 филма – без аналог сред световните режисьори по отношение продуктивност.

Какво кара Германия едновременно да ненавижда и обожава Фасбиндер? Защо той жадува за Америка въпреки че европейското кино е готово да го признае? Книгата "Анархия на фантазията" предоставя отговорите на тези загадки.